Първото предизвикателство за Наруто

Наруто се поклони и бързо тръгна към гората, от там щеше да започне пътят му към селото.
Генинат нарами чантата си вкара няколко куная няколко шурикена и потегли.
Узумаки излезе от селото бързо и започна да навлиза във гората.
Момчето бе чувал че там е доста опасно и че има крадци измамници и темподобни скитащи нинджи избягали от селата си. Русокосия навлизаше със всяка минута все по навътре и ставаше все по мрачно, не случайно наричаха гората..''гората на смърта''.
Момчето чуваше шумоленето на листата които се вееха звучно на сам на там от вятъра, това го вкарваше във някъква зловеща обстановка, и тъй като момчето не беше толкова опитно, това му беше първата мисия и бе малко притеснен.
Синеокия ускори крачка тъй като времето напредваше и се смрачаваше все по бързо. Момчето знаеше че стигането е ден път за това по късно трябваше да си намери  подходящо място да пренощува...

Гората беше тиха и самотна преди Наруто да навлезе в нея и да предизвика съмнение във всички, които бяха там по работа или просто нинджи от други села, търсещи плячката си точно в такъв смрачаващ се ден, спиращ почни всякаква видимост и предвиждане на атаките. Точно в този момент един доста по-възрастен мъж беше тръгнал да търси гъби за супа на болното си дете, едва успя да долови шума на листата които Наруто помръдваше с всяко свое движение, но вече се увери че има някой недоброжелател около себе си. Затича се и хвърли една пръчка по Наруто смятайки го за поредния "гостенин" запътил се към селцето, което вече беше достатъчно разрушено -Кой си ти?! Защо си тук посред нощ?! - попита той с треперещ, но доста смел глас, ако беше наистина недоброжелател, не трябваше да изглежда все едно се бои от него.

Наруто се оглеждаше за одобмо място да пренощува когато изведнъж от измежду дърветата се бе насочила една сопа към него, тъй като видимоста беше нулева и наруто не можа да реагира бързо пък и още нямаше кой знае какъв опит, сопата го одари във тила, Русокосия отстъпи малко назад, когато се почви и един старец, който му зададе няколко въпроса, но тъй като наруто бе чалнат само преди секунда не успя да ги асимилира.
- ОХХ - пъшкаше момчето търкайки си главата. - Чиче защо го направи - викаше момчето хванало се за главата. Може и да не бе разбрал въпросите но поне бе културен и реши да се представи, въпреки че старецът му се струваше с добро сърце Наруто се зачуди защо е толкова агресивен..
- Името ми е Узумаки Наруто - каза силно момчето изсхилквайки се - във момента имам мисия и не искам да се разправям с побеснели старци като теб! каза момчето скръствайки ръце ядосан от удара с пръчката...

Старчето успя да нанесе доста силен удар на момчето, дори и да не целеше точно това. Приближи се малко и го огледа, видя подаващия се свитък със знака на селото от джоба му и се засмя - Хаха значи теб са изпратили да помогнеш на селцето ни а? Не знам как ще се оправиш след като се цупиш заради една пръчка - посмъмри го стареца след което се обърна към пътечката за селото - Нямаме много време за приказки, последвай ме момче - прикани го стареца след което зачака Наруто да тръгне -Извинявай за пръчката, напоследък имаме доста неканени гости и много хора пострадаха от тяхното посещение - обясни сериозен вече възрастния човек -Можеш да оставиш нещата си при мен и да се захващаш за работа, времето е ценно за теб, нали момче? - засмя се ведро стареца и покани Наруто с пристигането им в селото в къщата му, не беше голяма но ставаше за престои. Все пак доста работа го очакваше и трябваше да се настани за тези дни в които щеше да остане там някъде.

Русокосия последва стареца до селото, то не бе далеч от мястото от където се срещнаха и това зарадва момчето, не искаше да губи време, това му беше първата мисия и смяташе да я свърши бързо, въпреки че го чакаше доста работа той бе положително настроен. Момчето разглеждаше къщата тя не беше голяма но той не очакваше лукс и не искаше искаше само да завърши успешно мисията и да се прибере жив и здрав, той видя че има най важните неща..легло..малка куухничка..и баня.това му трябваше само, синеокия размишляваше над думите на стареца, той беше казъл по рано докато вървяха към селото че има ''не канени гости'' под това той разбираше лоши нинджи от които може би селото е в такова състояние, наруто не беше много подготвен за сриозни сражения в случай че ги нападнат докато работят, но той щеше да даде всичко от себе си да защити селото.
Времето напредна доста беше полунощ когато пристигнаха в селото момчето знаеше че няма да има много време да спи той щеше да стане рано залавяйки се на работа, момчето само се молеше да не се успи xD.. и се надяваше старецът да го събуди но това не го претесняваше до голяма степен той мислеше за мисията си когато бе отвън беше тъмно но това не му попречи да види колко работа го чака селото беше почти разрушено и имаше нужда от доста труд за оправянето му......

Старецът виждаше енергията която бликаше от момчето. Той остави чантата с набраните гъби и изчака момчето да остави нещата си и да се настани, след което му даде знак за тръгване. Щеше да го заведе и да му покаже мястото на пораженията които той трябваше да оправи внимателно и надеждно, за да могат всички жители отново да спят в домовете си. Наруто беше доста интересно хлапе, в него енергията беше доста повече от колкото на всички взети заедно. Старчето се учуди и отиде до него - Момче... доста се насилваш.. очевидно бързаш за някъде? Очевидно имаш големи цели да постигаш и искаш да стане бързо.. - попита го заинтересован и с лека насмешка старчето - Запомни че старанието е най-важно.. какъв е смисъла да се прибереш бързо ако не си извършил качествена мисия и не си се справил добре? Един истински нинджа след това ще се чувства гузен за дето единственото което го е интересувал е било времето и не се е фокусирал върху работата си. - усмихна се приветливо стареца след като се опита да научи на нещо момчето, за да му бъде полезен след това- Дано съм ти помогнал да осъзнаеш някои неща, момко... - след което бавно се надигна от дънера и зае готовност да се запъти обратно към дома си.

Мъдри думи, дори не усазнавайки до край от младокът, но смисълът бе разбран от Наруто, той го изслуша с интерес въпреки че кипеше от енергия той трябваше да си почине тази нощ а на другия ден да се отдаде на старателна работа. Момчето изпрати старчето и се излегна издишвайки шумно, а след малко вече бе заспал.

-- На следващия ден --


Кукуригууу...Кукуригу!!,,,,, пуффф..и Наруто се събуди със цицина на главата след като бе стреснат от шумен петел близо до малката къщичка в която бе спал, той се исправи и седна замаян на леглото си..МИСИЯТА, се сети той след секунда сепвайки се, Той заподскача и за скунди вече се бе облякъл и измил готов за работа. Изведнъж сее чу чукане на вратата. - Това трябва да е старчето каза си той и се завтече да отвори.....

Старчето чу силен шум от къщата си и отиде да провери какво стана. Очевидно беше хлапето което не знаеше че петелът е точно до неговия прозорец и всяка сутрин съобщава кога започва работния ден на майсторите и на всички в селото , за да няма закъснели. От нищото на пътечката която водеше към малката къщурка се появи русокосото момче , тичайки и държейки в ръка раницата си, а с другата размахвайки в знак на внимание - Май леко се успа, момко - засмя се шеговито стареца - Това е твоят терен. Тук бяха разрушени 3 къщи, 2 павилиона и една чешма в центъра между тях... когато ги направиш ще получиш моят печат- Ведро и мило обясни възрастния мъж на хлапето след което му посочи с бастун терена на който се намираха разрухите - Хубаво ще е да използваш някои от не разрушените материали за да спестим малко... все пак не само тези къщи са разрушени, нали? - потупа момчето старчето след което отново се запъти за някъде.

Момчето поогледа терена, и по точно развалините за нещо което може да потрябва, междувременно старчето му бе обяснило какво точно трябва да свърши за да си получи печата, и си бе заминал. Сега наруто бе сам и можеше да започне работа. той отдели от развалините тухлите и останалите неща които можеха да се използват, по молба на стареца който бе заръчал да пести материал, а това бе добре, все пак на всякъде бяха саборени къщи и упустошени цели академии. Русокосия се зачуди с кое да започне а след малко беше решил да се захване на първо време със чешмата, която не бе разрушена изцяло, кранчето не ставаше за нищо на места също и камъка бе нацепен, и тръбата от зад течеше. Хмм.. На първо време той реши да се захване с замазването на пукнатините. До него имаше една камара инструменти от които повечето той не бе виждал, Наруто знаеше че на първо време трябва да увеличи пукнатините със длето, той размеши малко инструментите и след секунда намери нужния инструмент, взе един чук и започна да уголемява пукнатините стараейки се да не до развали чешмата повече. За 10 минути бе разширил добре пукнатините и можеше да мине на втория етап а именно да шпаклова повреденото място, той забърка малко цимент, и започна да замазва, стараейки се да е равномерно и балансирано. След като свърши и със замазването бе готов със пукнатинеите, пристъпи малко на зад да огледа как е станало, и му хареса, сега той реши да се заеме със смяната на кранчето. Той откачи полуразбитото старо кранче като предварително бе подготвил друго ново с което да го замести, откачи го и взе новото, закова го...И такаа и с това бе готов, гледайки стореното махайки потта от челото си, може да е всичко но времето си бе доста топло и всеки който седеше на открито повече от 10 минути можеше да подгизне, а на всичкото отгоре той проявяваше физическа сила което подпомагаше още повече появата на пот. И накрая остана тръбата която трябваше да смени, от начало той бе огледал за някъква стара но тъй като не намери той взе нова и я монтира старателно на мястото на старата. Готов със чешмата той врътна усмихнат кранчето, а водата потече и стремливо по тръбата към блиската река. - Страхотно- сега можеше да премине към по трудното. Беше вече близо обяд, а павелионите го зоваха, той щеше да остави къщичките за по късно тъй като за тях трябваше да се отдели повече време. Русокосия закрачи към павилиона а зад него забеляза малки деца които със смях използваха чешмата. Тогава той почуства че тоова не е само мисия че това което бе направил е нещо по голямо, това бе добро, и му бе харесало да го прави. Павилиона бе наполовина срутен покрива му бе паднал както и имаше доста пукнатини. До довечера щеше да свърши със първия павилион, след това сигурно щеше да хапне, или щеше да започне втория, зависи колко щеше да бъде изморен...Гледайки покрива и провизиите с които разполагаше бе чул стъпки отзаде му..а това бе не кои да е а старчето, а в ръцете му имаше нещо като табла в която носеше малка чашка чай и курабиики, или поне така му се бе сторило от далеч...

Наруто бе работил цял ден, очевидно за него не бе просто мисия за да отбие номера, той искаше да се докаже на 100%, за него тази лента на главата не беше нещо с което да се фука а начин да покаже на всички на какво е способен. Старчето наблюдаваше Наруто с часове и се усмихваше доволно за избора на Хокагето за човек, който да свърши работата в селото. Наруто се справяше доста добре за начинаещ генин. Стъмни се, а той продължаваше да върши задълженията които се изискваха от него. Може би му липсваше Коноха? Може би искаше да докаже че все пак не е толкова малък вече? Стареца взе от бюрото си таблата с курабийките и направи малко чай на момчето. Когато отиде до него той очевидно нямаше намерения да спира -Не се ли умори момче? Доста качествена работа свърши днес. Може би желанието да се прибереш по-скоро е събудило съзнанието ти за работа? хаха - пошегува се с него старчето -Аз лично се погрижих за 3 от къщурките които бях оставил на теб, доста се постара и признавам, имаш уменията нужни да станеш генин и да продължиш натам. Когато приключиш с павилионите можеш да оправиш онази къщурка, само тя остава за теб. Ако приключиш както стана до тук, печата няма да те забави и ще се прибереш с тази усмивка обратно - усмихна се ведро старчето и потупа рамото на Наруто. Той знаеше че Наруто ще се справи, и все свитъка му със себе си, за да го остави в кабинета си и да може да постави печата по-късно.

Старчето се приближи с думите ..''Не се ли умори момче''..да се е уморил Наруто погледна какво бе свършил до сега и така сякаш се бе заредил с енергия да продължи, той се радваше че прави добро за тези изстрадали селяни които биват най-жестоко нападани, та в това село нинжите се брояха на пръсти то бе по скоро на строители, а този факт бе сам по себе си лош те не можеха да се защитят. Момчето се надяваше да е бил полезен, той изслуша стареца, а след като той си замина той довърши павилиона, беше му останало само да го боядиса, което не беше трудно за Наруто, той се питаше какво ли сега ставаше в коноха, какво ли правиха приятелите му. След като замаза и последната стена той погледна творението си и се усмихна. Момчето бе решено да свърши още тази вечер, а утре да се сбогува със старчето. Дойде време и на последната къщичка, която бе малко по разрушена от останалите сгради които оправяше по рано, но момчето бе решено да помогне и малко повече работа нямаше да го спре. Времето напредваше Наруто вече замазваше последната стена, а като свърши трябваше да пооправи и покрива, липсваха малко керемиди, русокосия събра една трупичка и я сложи в един човал след това подпря една стълба на къщата нарами чувала и се качи. Една по една той ги нареждаше старателно, опитвайки се да няма нито една крива, все пак щеше да е доста гадно докато вали да ти тече вътре. След половин час работа той вече бе готов, със осмивка скочи от стълбата и се запъти към старчето, той бе във своя кабинет чакайки го. След малко Наруто стигна почука и влезе с усмивка.
- Готов съм старче - младокът се опитваше да скрие някак си умората си, въпреки че тя не бе много си личеше...

На лицето на младежа умората се показваше. Старчето погледна доволно момчето и се засмя щастливо - Браво момче, доста се постара тези дни и аз най-малко бих не спрял от това, да следваш мечтата си. Шанса ти е голям ако продължаваш по същия начин със старание и усърдна работа да се оправяш в живота. Пожелавам ти късмет натам. Имаш първия си печат от мен. Надявам се, че си успял да осъзнаеш много неща с идването си тук. - Старчето му се усмихна подавайки му тежкия свитък и стана от креслото си, за да го изпрати.
(След като се върнеш в селото отиди в лечебницата, за да ти сложат времетраене на възстановяване, след което отиди и остави за проверка свитъка в очакване на мисия 2 за потвърждаване на ранга ти )

Наруто радостен пое свитъка, кимвайки на стареца. Той го изпрати до началото на гората и се разделиха.
- Надявам се пак да се видим млади момко. - извика отзаде стареца на русокосия.
- Непременно ще мина някой път - отвърна с усмивка Наруто и отскочи към клоните.
Наруто се прибра за час, беше запомнил пътя на връщане и нямаше почти никакви затруднения.
Амм..сега би трябвало да занеса свитака на хокагето помисли си синеокия. амм..не..преди това ще се отбия в лечебницата.